В небесата. Върху трона си - Бог, окръжен с ореол. Група ангели коленичат. До трона стоят четири архангела. Обилна светлина.

Ангелски хор
Да пеем химн за Господа всевишен!
Земя - Небе го славят! Сътворил
с едничко свое гордо слово всичко,
със поглед само би го разрушил.
Единство е от ум, блаженство, сила
и в сянката му всеки, просиял,
го тачи днес за висшата му милост -
от зрака му поне да има дял…
Идеята велика той превърна
в завършено творение, в закон,
живот на всички земни твари вдъхна
и чака дан достойна в своя трон.

Бог
Завърших, да, творбата вечно жива.
Върти се тя, творецът й почива.
Край свойта ос тя ери ще върви,
догде един зъбец се похаби.
Пазители на моите планети,
литнете по безмерния си път!
Догдето отшумите под нозете,
със поглед нека ви се насладя.
Пред трона прелитат духовете - пазители на планетите, търкаляйки различни по големина и цвят единични и двойни звездни кълба и мъглявини. Тиха музика на сфери.

Ангелски хор
Огнено кълбо долита,
горделиво в блясък плува,
а на малка звездна група
тъкмо с блясъка слугува…
Мига мъничка звездица,
виждаш я - светлик незнаен,
ала тя за милиони
твари е простор безкраен…
Две кълба ще се катурнат -
тъй свирепа е борбата,
ала тъкмо тя ги сдържа
неизменно кръговрата.
Трето се върти със трясък -
от вида му в страх замираш,
но в гръдта му бурна много
живинки покой намират…
Тази светлинка ще стане
символът на любовта ни -
за утеха на човека
пазят я грижовни длани…
Нейде светове се раждат,
нейде светове отмират,
в тях суетните - поука,
сила - плахите намират…
В хаотичен бяг се мята
там комета разярена,
ала от словата божи
закръжава укротена…
Идеш ти, дух млад и ведър,
от планета променлива -
в мрак потъва, грейва в блясък,
в цветове се тя облива.
Благославя те небето!
Все кръжи и не тъгуваи!
Малка си, но в теб идеи
величави ще воюват.
С хубост-злост, сълза-усмивка,
с кръговрата пролет-зима,
сянката и светлината
ще са божи гняв и милост.
(Духовете - пазители на планетите, отминават).

Архангел Гавраил
На теб, обхванал цялата вселена,
с материя населил пустошта
и сътворил с едничкото си слово
величието и далечността -
на теб осанна, Разум!
(Коленичи.)

Архангел Михаил
На тебе, сляла тъй неизменими
със толкова променливи неща,
създала и преходност, и всевечност,
и в племето човешко - личността,
на теб осанна, Сила!
(Коленичи.)

Архангел Рафаил
На тебе, радост, щастие разляла,
съзнание внушила на плътта
и в съпричастие на свойта мъдрост
провъзгласила ласкаво света -
осанна, Доброта!
(Колсничи.)
Пауза.

Бог
И само ти мълчиш самонадеян,
без думи за прослава, Луцифер.
Творбата ми нима не ти харесва?

Луцифер
Какво пък мога в нея да харесам?
Че разни вещества - чиито свойства
не си и подозирал ти, преди
сами да ти покажат свойта сила,
и днес не би могъл да измениш, -
омесени безредно на кълбета,
се движат и привличат в кръговрат?
Те в двата твои червея пробуждат
съзнание, но знай: ще дойде миг
и всичко ще узрее и изтлее
и само сгур ненужна ще мъжди!
Във кухничката своя с химикали
след време и човекът ще прозре
творбата ти - и сам ще я направи…
Допускаш го в готварната си ширна
и гледаш снизходително как той
несръчно суети се и си мисли,
че сам е бог… Но той ще похаби
и ще разсипе гостбата - тогава
ще пламне твоят гняв позакъснял.
И що очакваш от един любител?
Какво е всъщност твоята творба?
Сам себе си възхваляш във поема
и без да ти омръзне, векове
ще слушаш как фалшиво ти я свири
бездарен, но покорен органист.
Достойна ли е за косите бели
игра, която детските сърца
единствено могла би да запали?
Искрица малка, вмесена във глина,
сега ти подражава, ала тя
в пародия превръща твоя образ.
Преследват се съдба и свобода,
а разумът не ги обединява.

Бог
Полага ми се слава, а не укор!

Луцифер
Не чакай друго - той е същността ми…
(Посочва ангелите.)
Та тия тук достатъчно те хвалят…
Но редно си е - ти ги сътвори,
тъй както светлината хвърля сянка.
Но съществувам аз от вечността!

Бог
Безсрамен си!… Нали и теб създаде
материята… Где бе по-преди
кръгът на твойта дейност, твойта сила?

Луцифер
Такъв въпрос и аз бих ти задал.

Бог
Едва сега осъществих творбата,
но цяла вечност я обмислях аз.

Луцифер
Не чувстваше ли в замислите свои
за всяка живинка - и празнота?
Ти бе принуден с нея да създаваш.
А тази спънка аз бях - Луцифер,
духът на отрицанието древен!
Надви ме ти… Съдбата ми е тази -
да бъда побеждаван във борби,
но с нова сила пак да се надигам.
Създаде ти материята - площ
спечелих и за себе си от нея,
и до живота - ето я смъртта,
до щастието мъката застана,
и сянката - до всяка светлина,
невярата - до сладката надежда.
Не съм ли аз навсякъде до теб?
Не те ли знам добре, та да те славя?

Бог
Махни се, дух-смутител! Бих могъл
за миг да те сломя, но те отлъчвам -
да нямаш близост с други духове,
противен и омразен да се гърчиш
в праха… И в твойта мрачна самота
навеки тази мисъл да те мъчи:
напразно срещу Бога възропта -
ти прангите от прах не ще разкъсаш!

Луцифер
Не ще ме тъй отхвърлиш - сякаш аз съм
презряна, похабена вече вещ…
Творихме двама и изисквам своя
заслужен дял!

Бог (с насмешка)
Да бъде!… Погледни,
онези две дръвчета стройни в Рая
от другите сега ще отделя.
Проклинам ги - и нека бъдат твои…

Луцифер
Скъперник, като всеки господар си…
Но мен ми стига педица земя -
там, дето отрицанието стъпи,
ще срине с мисълта си твоя свят!
(Тръгва.)

Ангелски хор
Махни се, клетник, от лика господен!
Осанна на законника - творец!