В Лондон. Пазар между Темза и Тауър, Шуми и се вълнува пъстра навалица. Адам като зрял мъж стои с Луцифер на една от кулите на Тауър. На свечеряване.

Хор
(слят в шума на навалицата, придружен от тиха музика)
Виж вълните на живота -
всяка е нов свят, но ти
не се бой, ако потъва,
не се бой, щом полети.
Ту боиш се, че в тълпата
ще погине личността,
ту пък, че тълпа ще хвърли
личност видна в пропастта.
Ту науката в беда е,
ту изкуството гнетят,
но вълните във порядък
няма да се укротят.
И - отпаднал от борбата,
победен си ти от тях,
и вълните величави
все бучат, кипят със смях.
Остави ги - та животът
сам ще се разграничи.
Вечно нов и вечно стар е -
слушай само как ечи.

Адам
Ах, ето ви, мечти - осъществени!
Намерих ви през дълъг лабиринт!
Животът цял разкрил се е пред мене
и музика живителна ечи.

Луцифер
Така отекват жалбите във храм:
нестройни звуци, стонове, въздишки -
догдето стигнат божите уши,
в псалом се сплитат… Бог така ги чува
и мисли - свят добър е сътворил.
Но долу там ще чуем други звуци,
там долу и сърца туптят, нали?

Адам
О, дух на подигравка и съмнение,
измъчи ме ти в много светове,
но този най-прекрасен е от всички.
Тук сринати са гнилите прегради
и няма вече призраци край нас,
останали от миналата слава
с проклятие и днес да ни гнетят.
Най-сетне вече погледът ще види
свободна надпревара да цари
във свят без пирамиди и без роби!

Луцифер
И робските стенания в Египет
не стигнаха до твоя трон висок
и виждаше божествени творбите.
Погледнем ли от тази висота,
без женски сълзи, без дребнави мисли -
нима народът горд не бе решил
в Атина поразяващо разумно
да жертвува човек велик, любим,
та своята родина да опази?

Адам
Млъкни, софисте, вече замълчи!

Луцифер
Наистина, не чувам вече вопли,
но сива пустош вместо тях цари.
Не виждам висша цел да те привлича,
не виждам низост да те ужаси…
Къде е пъстротата на живота?
Тук не море се люшка сред лъчи,
а блато с жаби дреме в тъмнината…

Адам
Но хората не страдат, а добруват.

Луцифер
Но ти отгоре гледаш и тълкуваш
живота, плъпнал в твоите нозе.
Историята като теб е глуха
за вопли и за говор приглушен
и само песни минали записва.

Адам
И ти ли, демон, стана романтичен
или пък доктринер? Прогрес е то!

Луцифер (посочвайки към Тауър)
Защо се чудиш? Виждаш, че стоиме
сред призраци от стари времена,
а нов свят под нозете ни се стеле.

Адам
Задръж си свойте възгледи прогнили.
Ще сляза в този свят, и то без страх,
че няма сред вълните му да видя
идеи поетични да цъфтят.
Те може би не ще се изявяват
в титанска, древна, тътнеща борба,
но още по-примамен, благодатен
живот в света си тих ще създадат.

Луцифер
Излишна грижа би било за тях
да се боиш. Материя щом има
и мойта власт несменно е на пост -
воюва с нея и я отрицава.
Догдето имат хората сърца
и мозъците мислят, а властта
издига пред стремежите прегради -
ще расне във духовния живот
протестът на поезия, идеи…
Кажи сега във образи какви
да слезем сред тълпата зашумяла,
че инак трябва все тук да стоим,
сред полъха на древните химери…

Адам
Та все едно - избрани вече няма;
народните мечти ще разберем
ако сами се слеем със народа.
Слизат от Тауър, излизат през вратата му и облечени като работници, се смесват с тълпата. Кукловод стои до будката си, върху нея - маймунка с червено сако, привързана на верижка.

Кукловодът
Насам, насам, любезни господа!
Сега започва весела, забавна
комедия, в която се показва
змията как подмами нявга Ева -
и първата жена бе любопитна! -
и как тя мами оттогаз мъжа…
Ще видите как ловката маймунка
човека сполучливо имитира,
а мечката учител е по танц.
Насам, насам, любезни господа!
Около него се тълпят любопитни.

Луцифер
Адаме, споменаха ни със тебе…
Чудесна роля бог ти отреди -
със нея от шест хиляди години,
та и до днес разсмиваш младежта.

Адам
Шега безвкусна. Да вървим напред.

Луцифер
Безвкусна ли? Виж как се забавляват
момците волни! Само преди час
скучаеха в клас с прозата на Непот.
И би ли казал някой кой е прав -
момците ли, навлизащи в живота
със чувство за пробуждаща се мощ,
или онези, дето си отиват
със мозъци заспиващи? Нима
на тебе Шекспир повече се нрави,
отколкото гротеската - на тях?

Адам
Аз именно гротески не понасям.

Луцифер
От класиката гръцка си смутен.
Но аз съм син (а може би родител -
при духове е все едно това)
на новата насока - романтизма,
и ядната гротеска ме плени:
в човешкото лице - черта маймунска,
опръскана със тиня красота
и чувства хроми - в празнични одежди,
от уличници - думи за морал,
и вой против страстта от импотентни,
подмазване на мерзък властелин -
това ми дава сили да забравя
на моето господство гибелта,
щом в образ нов отново се възраждам…

Кукловодът (тупва Адам по рамото)
Ей, хубостнико, я недей заема
най-хубавото място! Без пари
развлича само който ще се беси,
дотегне ли му всичко в този свят.
Адам и Луцифер се отстраняват. Минава момиченце, продаващо теменужки.

Момичето
Купете си от мойте теменужки,
предсказват те, че иде пролетта.
И бедния ще разкрасят цветята,
а аз пари за хляб ще събера.

Една майка (купува)
За гроба на детето си ги взимам.

Една девойка (също купува)
Прическата ми те ще разкрасят.

Момичето
Купете си от мойте теменужки!
(Излиза.)

Един бижутер (в будката си)
Съперничи ни този бурен дъхав.
От мода не излиза, упорит.
А всъщност само бисер скъп подхожда
на нежна шия - в тъмна длъбина
за него дръзко някой се е спускал
на морските чудовища в света.
Минават две млади гражданки.

I гражданка
Бижута, платове… И колко скъпи!

II гражданка
Но кой такъв подарък би ти взел?

I гражданка
Мъжете днес бижута подаряват
единствено с порочна, мръсна цел.

II гражданка
И туй дори не правят, развратени
от разни проститутки и хайвер.

I гражданка
Така са дръзки, че не те поглеждат.

II гражданка
Или ги прави плахи скромността.
(Отминават.)
В беседка под клони продават вино. Край масите гуляят работници. В дъното - музика и танци. Войници и граждани се веселят или гледат другите.

Кръчмарят (сред клиентите)
Денят отмина - пийте, господа,
че кой знай - може и да не осъмнем.
За птичките се грижи Бог и всичко
е суета - тъй библията казва.

Луцифер
Виж, тази мъдрост вече ми хареса!
Ела да седнем в този хубав кът
на сенчестата пейка и да видим
как с лоши песни, с кисело винце
и евтино народът се развлича.

I работник (до масата)
Сам дяволът машините измисли,
та залъка ни с тях да грабят днес!

II работник
Богатите кръвчицата ни смучат!

<I работник>
Сега да ми се мерне някой тук!
Във ада като онзи ще го пратя.
По-често трябва ножът да играй!

III работник
Какво спечели онзи? Днес го бесят.
А все така животът си върви.

II работник
Бърбориш ги едни… Я богаташът
на пийване да седне редом с нас,
да видим кой по знае да гуляе!

Кръчмарят (на Адам)
Какво ще си поръчате?

Адам
      Не, нищо.

Кръчмарят
Негодници! Махнете се оттука!
Крада ли ви парите, парцаливци?
Да, ще ви се - да стигнат като вас
децата ми до просяшка тояга!

Адам (става)
Ти как се осмеляваш…

Луцифер
      Остави го!

Адам
Да тръгваме! Защо да гледам как
човекът се превръща във животно…

Луцифер
Ах, ето що отдавна вече търся -
на воля тук ще се повеселим.
Трополене, кикотене кресливо
и огън вакханален разбуял,
накичил с рози алени лицата,
с илюзия глупашка - бедността -
не е ли славно?

Адам
      Не! Противна гледка!
Стигнали са до танцуващите. Появяват се двама препиращи се просяка.

I просяк
Това место на мен е разрешено!

II просяк
Смили се, братко, вярвай - ще умра,
без работа съм вече две недели!

I просяк
Та ти не си и просяк!… Я се махай,
негоднико! Ще викна полицай!
(Вторият просяк се вмъква в тълпата. Първият заема мястото си.)
Във името пресвято на Христа -
подайте нещо, скъпи господа!
Един войник отнема момичето, с което танцува чирак.

Войникът
Марш, селянин! Или и ти се смяташ
за нещо тук!

Чиракът
      Ще видиш ей сега,
ако не вярваш.

II чирак
      По-добре мълчи си -
и власт, и слава - всичко има той…

I чирак
Кръвта като пиявици ни смучат,
на туй отгоре и ще ни презрат…

Проститутка (пее)
И от змейовете нявга
взеха ябълката златна.
Змеят вече не живее,
ябълка и днес вирее,
а глупакът само зяпа,
вместо ябълки да лапа…
(Притисва се към един чирак.)

Луцифер (с увлечение наблюдава веселящите се)
Това кокетство женско ми допада:
да хвалиш сам богатството си ти -
та нека знаят пясък или злато
скъперникът в ковчежето таи.
Виж тоз хлапак - как с трогваща ревнивост
и погледа на милата следи
и всеки миг до нея оценява,
макар да знае - но не го смущава, -
че скоро тя със друг ще го смени…

Адам (към един музикант)
Човече, ти изкуството петниш!
Харесва ли ти туй, което свириш?

Музикантът
Не, как ще ми харесва! Цяла мъка -
да свиря всеки ден, да гледам как
със крясъци гуляят тук, а нощем
с кошмари песента да ме души…
Но що да сторя - друго не умея,
а трябва да изкарам за храна.

Луцифер (все още потънал в своите наблюдения)
Със свойта философия удобна
ме смая волнокрилата младеж…
Момата знае - не е той последен,
насладите и с други ще дели…
Прегърнала един, а търси вече
със поглед обожател нов… Деца,
зарадвахте ме! Виждам, че за мене
усмихнати се трудите сега…
С мизерия и грях ви благославям!

II чирак (пее)
Седмица работя. Ден
от сърце ще погуляя.
Сред целувки и винце
и за дявола нехая.
Долитат последните акорди на църковна музика. Ева като гражданка с молитвеник и букетче в ръка идва от храма, придружена от майка си.

I продавач
Насам, насам, госпожице прекрасна!
Най-евтините стоки са при мен!

II продавач
Не вярвайте му! Удря на кантара,
а стоката му стара е… Насам!

Адам
Из тинята ме водиш, Луцифер,
а щастието, без да подозирам,
пак щеше да отмине покрай мен.

Луцифер
С подобни думи често си възкликвал.

Адам
От църква иде!… Чудна красота…

Луцифер
Във църква ходят днес като на сгледа…

Адам
Цинизмът ти не ще я оскверни.
На устните и бди богобоязън.

Луцифер
Ти май отново в Бога ще повярваш?

Адам
О, зла шега!… Студът във мойта гръд
вреди на мен; в сърцето и моминско
прашецът недосегнат на цвета
с поезия неземна ме вълнува,
с напевите на древни времена.

Луцифер
Къде е твоят най-нов лъч от рая?
Не чакай и от дявола дори
вкуса ти всеки път да предугажда -
достатъчно е да ти я дари…

Адам (посочва)
О, ето я - единствена!

Луцифер
      Тъй казва
кълвачът глупав, червей щом съзре -
оглежда се ревниво и си мисли,
че най-добрата хапка е открил,
а гълъбът го гледа със погнуса.
Човекът сам намира своя рай
най-често там, където преди него
друг някой вече ад му е създал.

Адам
Какво достойнство и душа лъчиста!
Не смея даже да я доближа.

Луцифер
Не се плаши, не си новак с жените.
Погледнеш ли - за продан е и тя…

Адам
Мълчи!

Луцифер
      Изглежда, мъничко по-скъпа…
Един младеж скромно пристъпя към Ева и и поднася медено колаче във формата на сърце.

Младежът
Госпожице, от мен благоволете
да вземете за спомен този дар.

Ева
Добрият, мил Артур не ме забравя.

Майката
Не сте ни посещавали отдавна.
Разговарят тихо. Адам напрегнато наблюдава отдалечаващия се момък.

Адам
Незрелият младеж ли ще отнеме
желаната от мъжкото сърце?
Тя нежно, със усмивка му говори,
за сбогом даже махва му с ръка,
а в мен нараства мъка нечовешка.
О, страшна мъка… Трябва да я спра!
(Приближава към Ева.)

Майката
Заможен е бащата на Артур,
но зная ли с какви очи поглежда
той връзката на своя син със теб?
Съперника му ти недей отблъсква.
Нали букета той ти подари?

Адам
Почтени дами, моля, разрешете
да бдя над вас сред шумната тълпа.

Ева
Безсрамие!

Майката
      Махнете се, натрапник!
Тя не е от ония, на които
красиви думи всеки ще шепти!

Адам
Възторгът си не мога да прикрия -
такава съм я срещал и насън -
най-хубавия символ на жената.

Майката
Сънувай си, каквото ти се иска,
но чаровете на това дете
не ще цъфтят за скитник като тебе.
Адам стои смутен;една циганка пристъпя.

Циганката
Прекрасна дамо, чудо на земята,
ръчицата си бяла покажи!
Сега ще ти предскажа как съдбата
живота ти със радост ще дари.
(Гледа ръката и.)
Венчило виждам скоро, и - охо! -
деца красиви, здраве и парици.
(Плащат и.)

Луцифер (посочва Адам)
Сестрице, предскажи сега и нему.

Циганката
Не виждам ясно: глад или въже?…

Адам (към Ева)
Недейте ме отблъсква тъй от вас,
сърцето ви за мен е отредено.

Ева
Но, мамо, как…

Майката
      Ще викна полицая,
щом не отстъпва!

Ева
      Не, ще се опомни
и всъщност нищо не е сторил той.
(Отдалечават се.)

Адам
Нима изчезва святата поезия
съвсем от този прозаичен свят?

Луцифер
Изчезнала ли? Не! Ами букетът?
А медното сърце? А този танц?
Не бивай придирчив и ще намериш
химери много още покрай теб.

Адам
Напразно е, щом хладно печалбарство
и алчност властва днес около нас
и няма вече пориви без корист.

Луцифер
Ще срещнеш порив чист във ученика,
живота скверен още не познал.
Ей тъкмо иде групичка такава…
Приближават се няколко ученика.

I ученик
Напред, момчета, мухълът зад нас е!
На нещо славно да се насладим!

II ученик
Да идем вън от този град, с противен
търгашки свят и ред ограничен.

III ученик
Със някого предлагам да се сбием -
възбуждаща забава за мъже.

I ученик
Да грабнем на войниците момите -
и ето ти - избухнала война
и бързо с тях извън града да идем,
все имаме пари за бира, танц.
До привечер със спомена победен
пред румените мутри ще блестим!

IV ученик
Да, славно е еснафа да подразниш.

I ученик
Да стегнем пак задружните редици,
догдето можем, да се веселим,
че скоро за родината любима
към по-достойна бран ще полетим!
(Отминават.)

Адам
Във скуден свят една приятна гледка.
Кълни във тях по-хубав бъдещ век.

Луцифер
Ще видиш този кълн в какво ще цъфне,
издуха ли училищната прах…
Я виж онези двама фабриканти -
и те били са млади като тях…
Двамина фабриканти приближават в разговор.

I фабрикант
От моите конкуренти нямам мира.
По-евтината стока по върви
и качеството трябва да снижавам.

II фабрикант
А по-добре заплатите снижи.

I фабрикант
Не мога тях - роптаят тези псета,
бунтуват се - живеели във глад.
И може би донякъде са прави,
но кой ги кара тъй да се плодят
с по шест деца? Не бива да се женят.

II фабрикант
Юздите им по-здраво попритягай,
до късна нощ да работят!… На тях
не им е нужна цяла нощ почивка,
излишен е за тях дори сънят.
(Отминават.)

Адам
Защо ли ги видях и чух? Напразно…
Но где се скри девойката? Сега
те моля: помогни със твойта сила
да ме изслуша…

Луцифер
      Но и Луцифер
не се пилее за дела нищожни.

Адам
За теб нищожни, но за мен - съдба.

Луцифер
Ще бъде твоя само ако сдържаш
възторзите си и послъгваш с мен.
Послушаш ли ме - тя ще те потърси!
(Силно, за да чуе и циганката, която подслушва, застанала зад тях.)
Видяхте ли, милорд, че няма смисъл
маскиран да се смесвате с тълпа,
която всеки миг ви оскърбява?
Да знаеше тълпата, че и днес
от Индия пристига ваша флота,
не би се тъй отнесла!

Адам
      Ти си прав…

Циганката (тихо)
Какво открих! Пари сега ще звъннат!
(Към Адам.)
Две думички - излъгахте ме вие!
Наказах ви - предсказах ви беда,
ала за мене таини скрити няма,
познавам аз самия сатана.

Луцифер (тихо)
Пред мен ли лъжеш, хитра бабушкеро!

Циганката
Днес стоки идват с корабите ваши,
но имам вест по-радостна: една
красавица за вас копнее, лорде!

Адам
Но как да я спечеля?

Циганката
      Тя ви люби!

Адам
Отблъсна ме.

Циганката
      Не, ваша ще е тя!
Ще видите, след малко ще довтаса -
спомнете си тогава и за мен!
(Отдалечава се.)

Адам
Надхитри тя и тебе, Луцифер!

Луцифер
Не ще оспоря нейните заслуги,
замества сатаната тя сега…
Един шарлатан с ръчна количка, надул тръба, заобиколен от тълпа, застава сред сцената.

Шарлатанът
Махнете се от пътя ми със почит!
Косата ми в науки посивя,
но с труд и неуморна упоритост
природните енигми разгадах!

Адам
Какъв е този странен луд човечец?

Луцифер
Науката - пак лъже, за да може
да преживее - както ти преди…
Но днес по-гръмък шум и е потребен.

Адам
Не бях изпаднал чак дотам… Позор!

Луцифер
Не може друго, той от страх ги мами,
та да не легне в гроба с епитаф:
      „Ex gratia speciali
      mortuus in hospitali.“
За други се е жертвал ден и нощ,
награда иска вече, уморен е…

Шарлатанът
За хората се трудих търпеливо -
ала постигнах славен резултат:
намерих еликсира на живота -
от него ще си вечно здрав и млад.
Това са пили всички фараони.
Омайно биле - пил го е Танкред;
Елена ей с това се е красила,
а ето и на Кеплер хороскопа…

Адам
Виж що продавал! Търсех светлината
аз в бъдното, той - в миналите дни.

Луцифер
Съвремието никои не почита:
достойнство няма в спалнята, нали?
Подир години брак човек познава
и бенките на своята жена …

Шарлатанът
Купете си, щастливци! Взимай, взимай!
Такъв изгоден случай е веднъж!

От тълпата
Подай насам!
И аз ще купя, дай!
Какъв късмет!
Но скъпичък е май.

Луцифер
Виж как народ, невярващ вече в нищо,
вълшебството разграбва, уж за цяр…
Ева се завръща с майка си, циганката упорито ги следва.

Ева
Познавам те и зная, че ме лъжеш!

Циганката
Излъжа ли ви - бог да ме затрий!
А лордът е тъй влюбен! За метреса
той сам ще ви поиска подир миг!
Ще спите във дворец - като кралица;
с каляска - на театър и на бал…

Майката
И аз си мисля - по-добре е тъй,
наместо да повехнеш под венчило
със някакъв крояч в дюкян вонлив.

Циганката
Ей там стои - о, вижте как ви търси!

Ева
Би трябвало той сам да ме открие…
Ръце, осанка - фини… Господар…

Майката
На мен и онзи с него ми се нрави -
макар и куц и малко кривонос,
ала личи - имотен господин е…
Аз тръгвам, дъще. Знам, че насаме
по-лесно с него ще се разберете.

Циганката (към Адам)
Доведох я - за вас копнее, лорде!

Адам
О, радост моя, блян осъществен!

Циганката
А моят труд не иска ли награда?

Луцифер (дава и пари, ръкува се)
Пари от него, а от мен - здравей!

Циганката (извиква)
Ужасна длан!
(Отминава.)

Луцифер
      Приятна би била,
ако бе близка с мене, бабушкеро…

Ева (към Адам)
Вземете ми за спомен от пазара
от оня еликсир за красота.

Адам
Но твоят женски чар е еликсирът,
със който никой друг не бих сравнил.
Шарлатанът отминава.

Ева
Любезен сте!

Адам
      Не ме засрамвай - чуй:
с бижута ще обкича твойта шия,
и не за да е по-красива тя,
но аз не зная по-достойно място,
където те ще могат да блестят.

Ева
Видях по-долу много бижутери.
Но там не е за бедни като мен.

Адам
Ела със мен.

Луцифер
      Излишно е, милорд.
Случайно нося нещо най-подбрано.
Подава бижута. Ева им се любува и ги изпробва.

Ева
Прекрасни са! Ах, как ще ми завиждат!

Адам
Но туй сърце - то с ревност ме гори.

Ева
Не ми е нужно, щом като ви дразни.
(Захвърля го.)

Луцифер
Пък аз ще го настъпя!
(Настъпя го.)

Ева
      Ах, нима
извика някой? Или ми се стори…
На талига водят престъпник; народът се тълпи подире му.

От тълпата
Да бързаме!
Страхливец е, видя ли?
Не, упорит е!
Да вървим натам!

Адам
Какъв е тоя шум? Къде се блъскат?

Ева
Май някого ще бесят - провървя ни!
Ще идем да погледаме, нали?
И тъкмо ще ме видят със бижуто…

Адам
Какво е сьгрешил?

Ева
      Отде да знам.

Луцифер
О, все едно, но нека ви разкажа:
в леярната работил на Ловел,
но с цинковите пари се отровил
и в болницата доста полежал.
А нуждата загризала жена му.
Синът Ловел бил хрисим, пък и млад -
жената приласкал, да я разсее…

I работник
Не клюмвай, друже! Ти си мъченик,
след нас ще грее името ти вечно!

Луцифер
След болницата в къщи не открил
жена си, нито работа - във цеха
местото му друг вече бил заел.
От скръб и гняв избухнал във закани,
синът Ловел отвърнал със юмрук,
а клетникът с камата го пронизал.
Сега - бесило… Старият Ловел
от мъка по сина си се побъркал.
При последните думи се появява умопобърканият Ловел.

Ловел
О, лъжеш, лъжеш - аз не съм побъркан,
щом схващам даже за какво шепти
и раната в гърдите на сина ми.
Но своите богатства бих ти дал,
сподавения шепот да не чувам.
О, по-добре ще е да бъда луд.

III работник (към осъдения)
Не се плаши, добре ще им го върнем!

I работник
Вдигни глава - та ти си прав, не те!
Осъденият и свитата отминават.

Адам
До кости ме вледява тази гледка!
Чия вина е по-голяма тук?
Из корени прогнило, обществото
развъжда престъпления, беди!

Ловел
Да, обществото… Всичко ще ти дам,
но да не чувам раната как шепне…
(Отминава.)

Ева
Да бързаме, не ще намерим място!

Адам
О, как съм благодарен на съдбата,
че в този свят не съм аз съдия…
Тъй лесно е повърхностно да съдиш,
закони лекомислено създал,
полегнал равнодушно на дивана!
Но трудно е в сърцето да дълбаеш -
и с мъдрост всяка гънка да прозреш.

Луцифер
О, тъи процесът все ще се протака.
Кой върши зло във името на злото?
Та всеки вярва в свойта правота.
И дяволът закони би цитирал…
А правникът разсича всеки възел,
щом толкова е сложен, че дори
хиляда филантропа са безсилни
с умувания да го разплетат.
Стигнали са Тауър. В една от нишите на стената стои икона.

Ева
Приятелю, да спрем за малко тук,
да сложа пред иконата цветята.

Луцифер (шепти)
О, спри я, спри я - иначе горко ни!

Адам
Дете невинно - как да го възпра?

Ева
Навикнала съм още като малка
на тази почит. Мина ли оттук,
приятно ми е пак цветя да слагам.
Почакай миг и бързо ще догоним
тълпата шумна…
(Слага цветята до иконата, но те внезапно повяхват; скъпоценностите, превърнали се в змии, падат от шията и, ръцете и.)
      Господи, това…

Луцифер
Напразно те предупредих…

Ева
      На помощ!

Адам
Спокойно, скъпа, хората те гледат.
По-скъпи огърлици ще ти дам.

Ева
Махни се! Помощ! Двама шарлатани
и вещица ужасна тук петнят
почтена и безпомощна девойка!
Тълпата се приближава, циганката води полицай.

Циганката
Къде са те? Парите им фалшиви
в дланта ми се стопиха!

Луцифер
      Упрекни
дланта си, не парите… Тръгвай бързо,
Адам! Тук вече няма мир за нас…
Изчезват в Тауър и докато долу нараства развълнуваната тълпа, отново се появяват на кулата.

Адам
Измамен пак!… А мислех си, че стига
вековните лъжи да се срутят,
на силите простор да се разкрие,
свободно да се надпреварват те…
Отхвърлих почитта, но механизмът
на този само винт се е крепял!
Пропуснах с друг, по-як, да го сменя.
Какво съревнование, когато
едни се впускат с остър меч в ръка
в двубой със хора голи, беззащитни?
Каква ти независимост в тълпа,
обречена на глад, ако не скланя
главата си в ярем на богаташ?
За къс месо тъй псетата се бият.
Аз искам общество - за да окриля,
а не да те сподавя; да привлича -
а не да те отблъсква; с обща мощ,
с науката да бъде то задружно,
и разумът да бди над този строй.
Ще дойде той - и чувствувам, и зная!
Води ме, Луцифер, към този свят!

Луцифер
Суетна твар! С очите си безсилни
ти виждаш само глъчнала тълпа
и мислиш си, че няма ни задружност,
ни ред във работилницата - свят.
За миг с очи на дух погледай само
и виж какво изграждат те - за нас,
а не за вас - нищожествата смъртни!
Стъмнява се. В средата на площада хора копаят зейнал гроб, танцуват около него; един по един скачат в гроба - някои безмълвно, други след репликите си.

Хор
Свършвай делото велико.
Удряй с кирка, вдъхновено,
нищо, че и след столетен
труд не ще е сътворено.
Люлка и ковчег едно са,
почваш с писък, свършваш с рани -
вечно гладни са и сити
раждането и смъртта ни.
(Отеква погребален звън.)
Звънна сетната камбана.
Уморени ще заспиме.
В образ нов ще се пробудим
и наново ще твориме…

Кукловодът
Комедията свърши… С нея
тъгувах, за да ви разсмея…

Кръчмарят
Изпихте всичко, гости мили,
спокоен сън да ви окрили…

Момичето
Продадох свойте теменуги.
Над гроба ми ще цъфнат други.

Циганката
Да видят искаха - видяха
съдбата си и бдят в уплаха.

Ловел
С пари покой не се създава.
Пръстта безплатно приютява…

Работник
Във мъки седмицата мина.
Най-после тук ще си почина…

Ученик
Прекъснаха съня ми нежен.
Тук ще сънувам друг, безбрежен…

Войник
От мен по-славен - мислех - няма,
а падам във безсловна яма…

Проститутка
Сластта нагарча. Вехна… Зъзна…
Тук долу няма ли да мръзна?

Осъденият
Съзирам аз - изтлял в окови -
след този праг закони нови…

Шарлатанът
Един пред друг с лъжи живяхме -
пред истината онемяхме…

Ева
Защо стоиш и зееш, паст, пред мен?
Не чакай твойта нощ да ме уплаши!
Та ти поглъщаш земна прах, а аз
над тебе ще прекрача с ореола.
И Гении - Поезия, Любов
и Младост сочат път в родина вечна.
На този свят усмивката ми само
донася радост, грейне ли в лицата.
(Хвърля в гроба воала и наметалото си и се възнася в ореол.)

Луцифер
Позна ли я, Адам?

Адам
      Ах, Ева!… Ева!…