В Космоса. Вижда се част от Земята: тя се отдалечава, смалява се, догдето не заблещука като звезда, зареяна сред другите. На сцената полуздрач; постепенно се сгъстява допълен мрак. Адам като старец лети с Луцифер.

Адам
Къде ни води полетът безумен?

Луцифер
Нали мечта, отърсен от праха,
да литнеш към простори, от които -
ако не съм те зле разбрал - дочу
слова на дух, тъй родствен със духа ти?

Адам
Наистина, но полетът към тях
не мислех, че е тъй суров и мрачен.
Пространство чуждо, пусто, като друм,
по който броди само светотатник…
В гърдите ми две чувства гърмолят:
презрение усещам към Земята.
Духът ми чист, от нея погнусен,
кръга и зажадува да напусне,
но мъката обратно ме зове…
Земята виж - от погледа ни първо
изчезнаха цветята, а след тях
короните трептящи на горите.
И милите, познатите места
в безлични равни площи изсивяха…
Стопи се всичко ярко и примамно,
скалите издребняха във зрънца,
а облаците бурни - в тях селякът
уплашено бе виждал божи гняв -
сега са само парица нищожна…
Къде изчезна гордият безкрай
на бурните морета? Петънца са
по сивото кълбо, заплело в кръг
пътеката си в толкова пътеки,
а то за нас бе целият всемир…
О, Луцифер - нима сега и с Ева
така ще трябва да се разделя?

Луцифер
От погледа ни възвисен, уви,
изчезва първо чарът, а след него
величието, силата, догде
остане само разумът ни хладен.

Адам
Зад нас са и звездите. А прегради
не чувствувам и цел не виждам аз.
Без обич и борба - какво ли струва
живота? О, треперя, Луцифер!

Луцифер
Геройството ти свърши. Да се върнем,
та пак да поиграеш във праха!

Адам
О, не - напред! И болката ще мине,
разкъса ли се сетното въже,
с което още земното ме свързва.
Но що е туй, дъхът ми се задавя,
безсилие и шемет ме обвзе!
Не бе ли мит, че сила имал само
догдето на земята бил Антей?

Гласът на земния дух
О, той не беше само хубав мит!
Познаваш ме - Духът съм на Земята,
и знаеш, че в теб дишам само аз.
Ти стигна до предела на властта ми.
Завърнеш ли се - чака те живот.
Преминеш ли отвъд - и ще загинеш
подобно инфузория - а тя
във капчица вода живее само.
Земята тази капка е за теб.

Адам
О, може мойто тяло да е твое,
но моя е душата. Мисълта
и истината вечни са, родени
преди материалния ти свят.
Не се боя! Не ти се покорявам?

Гласът на земния дух
Опитай се, човече гордо! В мъки
ужасни ще загинеш… И нима
не розата предхожда аромата,
плътта - лика и слънцето - лъча?
Да зърнеше душата си сиротна
как в бездната отчаяно кръжи,
напразно дири смисъл и изява
във свят тъй чужд, как нищо вече тя
не чувства тук, как нищо не разбира -
в миг би се ужасил… И знай, че всяка
тревога, мисъл, звъннала във теб,
е само ек и лъч от веществата,
които ти наричаш сам Земя.
И нищо друго! Та нали без мене
не би могъл да съществуваш ти?
И рай, и ад, красиво или грозно,
от моя дух почерпваш само - той
облъхва всичко в твоята родинка…
Което тук за теб е вечна правда,
то може би е глупост в някой друг
далечен свят. И всичко невъзможно
естествено могло би да е там:
тегло или движение да няма,
да вдишваш вместо въздух мисълта,
и не лъчи, а звуци да сияят,
растението там да е кристал…

Адам
Не ще ме спреш, нагоре се стремя…

Гласът на земния дух
Адам, решавай, краят ти е близък!
Върни се на Земята, само там
величие те чака! Щом изтръгнеш
живота си от моя земен кръг,
не ще допусне Бог да си тъй близко
до него и за миг ще те сломи!

Адам
Не ме ли чака долу пак смъртта!

Гласът на земния дух
Не казвай тази дума горделива
на древната лъжа, във този свят
на духовете! Цялата природа
от нея би изтръпнала! Смъртта
е свят печат, подвластен на Твореца.
Познанието даже не успя
печата божи с нещо да разчупи.

Адам
Но аз ще го разчупя!
(Продължават да летят. Адам с писък се вцепенява.)
      Ах, загивам!…

Луцифер (със смях)
Най-сетне победи лъжата древна.
(Отблъсква от себе си Адам.)
А ти, палячо-бог, ще закръжиш
из бездната като планета нова,
където подир време може би
животът пак за мене ще възникне…

Гласът на земния дух
Не бързай да злорадстваш, Луцифер!
Той само зърна чуждите простори,
не ще напусне лесно моя свят!
Върни се, синко - вика те Земята!

Адам (свестява се)
Отново жив съм! Чувствам го, щом страдам!
Но тази мъка сладост е за мен,
ужасно е да знаеш, че загиваш…
Върни ме на Земята, Луцифер!
Там водех много битки безполезни,
но пак ще съм щастлив да тръгна в бой!

Луцифер
И мислиш, че след толкова измами
ще има смисъл новата борба,
че цел ще стигнеш? Детска упоритост,
присъща на човек е само тя!

Адам
О, не мечти наивни ме привличат
и зная как далечна е целта,
как сто пъти не ще я стигам още -
но що от туй? Какво е всъщност тя?
Целта е край на славните ми битки,
целта е смърт, животът е борба.
И за човека цел е тя - борбата!

Луцифер
Примамлива утеха… Но поне
да бе борба за истинска идея.
А утре ти и нея ще презреш,
ще кажеш пак: детинщина, суетност…
Не ля ли гъста кръв при Херонея
във бран за повалена свобода?
А после пък се би за Константина -
да властва деспотично над свeта?
Не бе ли мъченик за вяра свята?
С науката след туй въоръжен,
не се ли срещу вярата опълчи?

Адам
Да, вярно е… Но все едно! Макар че
с идеи мимолетни аз живях,
те все пак окриляваха духа ми,
въздигаха ме гордо - и с това
сияеха свещени и велики!
Дали със кръст, дали със свобода,
или пък само с цел властолюбива
рода човешки тласкаха напред.
О, нека да се върнем на Земята
и нови битки пак да поведа!

Луцифер
Забрави ли? Ученият пресметна -
четиридесет века, после - край…
Земята ще замръзне и борбата
във тоя свят завинаги ще спре.

Адам
Науката това не ще допусне.
Предчувствам, зная - тя ще победи.

Луцифер
А после?… Та нима ще съществуват
борба и сила, гордост във света,
изкуствено от разума създаден?
Нали ти сам недавна го видя?

Адам
О, стига му Земята да опази!
Порядъкът изкуствен ще отмре,
тъй както всичко, щом целта постигне.
Идеи нови там ще се родят!
Върни ме долу, жаден съм да видя
каква идея пак ще запламти
в спасената Земя…

Луцифер
      Да се завърнем!